“24 часа” събра Брус от Помпано бийч и Венелин от Варна
Голямото семейство на българския внук Брус Иваноф (с раираната риза на първи ред), щастливо, че е открило братовчеда Венелин във Варна.
Братът на дядо броил наполеони, за да го откупи от служба
Дядо ми Никола Иванов Влаев пристига в Америка от Севлиево в началото на XX в.
По-големият му брат Маню, който останал в България, броил наполеони, за да го откупи от военна служба.
По обясними причини през 1947 г. дядо Никола прекъснал всички контакти със семейството си в България.
Много години по-късно, през 2002 г., чрез един списък, публикуван в "24 часа", българските братовчеди успяха да ни намерят. Това беше суперизненада и голяма радост за нас, защото отдавна търсехме подробности за семейството на дядо в България.
През 2004 г. пристигнах във Варна, за да се запозная с българските си роднини. Това бе незабравимо преживяване.
През 2004 г. обаче връзката внезапно прекъсна. Опитах многократно да я възстановя, но без успех.
Надявам се да ми помогнете да възстановя контактите.
Брус Иваноф, Флорида, САЩ
Американец кръсти имейла си "обичам rakyia"
Aмериканец кръсти имейл адреса си iloverakyia@ - обичам ракия, след като с помощта на "24 часа" 2 пъти за 8 години откри роднините си в България. Последният път - преди дни във Варна.
"Ама че изненада. Аз съм човекът, когото търсите. За втори път след 2002 г. "24 часа" ни помага да се съберем с американските ни братовчеди." Това са първите думи на 62-годишния Венелин Василев, когото откриваме във Варна по молба на братовчед му Брус Иваноф от Помпано Бийч, Флорида.
Венелин си припомня, че през 2002 г. "24 часа" публикува няколко списъка на хора от цял свят, които търсят роднините си в България. С тях неочаквано сложихме началото на популярната рубрика за намиране на хора. В един от списъците сестрата на Венелин - Светлина, която живее в Свиленград, видяла, че се издирват живи роднини на дядо им Маню в България. Не била много изненадана - всички в семейството знаели, че по-малкият му брат Никола е емигрирал в Америка.
"Не очаквах, че някой изобщо ще ми отговори. Бе толкова приятна изненада", казва американката Кони, която започнала търсенето още през 2000 г. Няколко години по-късно братовчед й Брус пристигнал, за да се запознае с тях.
Семействата и от двете страни на океана пазели десетки пожълтели снимки и писма. Брус разказва, че след емиграцията дядо му Никола живеел в Уискънсин. Работел в железниците, но успоредно с това имал ферма. Родили му се 7 деца, от които имал 35 внуци. През 1946 г. фамилията се преселила в Орегон.
"Дядо Никола бе много мил и внимателен човек. Работеше здраво и правеше всичко за доброто на семейството си", казва внукът. Починал от пневмония през 1960 г. "Бях 10-годишен, но си спомням прекрасната му градина с домати в задния двор и красивите рози в предния. Всяка вечер пийваше по чаша червено вино и свиреше на нещо подобно на флейта, което бе донесъл от България", казва Брус. По-късно научил, че това е кавал.
Баща му Джералд - един от синовете на Никола, винаги бил горд с българските си корени. "Често говореше за важността на България в историята.
Когато пораснах, и аз започнах да се интересувам", казва внукът.
В началото на 90-те г. майка му и баща му дошли в България за 2 седмици. "След завръщането им моят интерес се засили, но все удрях на камък. Когато открихме Венелин, разбрахме, че истинската ни фамилия е Влаев", разказва Брус.
Интересът му към България се пренесъл и в имейл адреса му, който съдържа израза "обичам ракия" на английски. "Когато дойдох за първи път в България, открих ракията и реших да ползвам думата. Знаех, че всеки ще пита какво означава това, а аз ще почна да разказвам за гостуването. В родината на дядо бях като у дома", споделя американецът.
Венелин от своя страна разказал на американските братовчеди, че общият им прадядо Иван Влаев от Севлиево бил заможен човек. Къщата им била в центъра на града. Срещу нея се намирала пекарната на семейството, която след 1944 г. била национализирана.
Венелин не си спомня прадядо си Иван, а баба си Кича - смътно. "Съдейки по единствената снимка, достигнала до мен, прадядо ми бил суров балканджия, а жена му Кича - властна жена. Толкова властна, че след години дори синът й Маню не е можел да живее с нея под един покрив", казва Венелин.
Той си спомня, че изпращали него и сестра му Светлина да носи храна на прабаба Кича. "Влизахме в един голям двор, почти в центъра на Севлиево, вървяхме по широка пътека и стигахме до неголяма къща вдъното на двора. Вратата прискърцваше и се появяваше една много стара баба. Толкова стара, че ни побиваха тръпки от страх! Към нас тя се отнасяше високомерно. Почти не ни говореше. Не съм сигурен, че е била наясно кои сме. Нито майка ми, нито леля ми говореха за тези си дядо и баба", разказва Венелин.
Дядо му Маню и баба му Райна живеели в къща, долепена до старото управление на милицията. "Мястото бе тайнствено. Голям, сенчест двор, дървени порти, чардаци и мирис на нещо старо. Във входното антре бяха изправени китарата на баба и един грамофон с огромна фуния. Колко съм искал да си поиграя с него!", разказва Венелин.
Освен къщите, нивите и лозята в Севлиево, семейството притежавало и най-голямата фурна в града. Това помогнало на Иван да даде добро образование на синовете си Никола и Маню. "Дядо Маню бе природно интелигентен и образован човек. Владееше писмено и говоримо френски. Дори фронтовите му бележки върху едно войнишко тефтерче са на френски. Бил началник на пощите в Пловдив, София и др.", разказва внукът.
Тъкмо Маню финансирал брат си Никола, за да замине за Франция. Целта била да избегне фронта, защото бил почти на възраст за мобилизация. "Успял да го откупи от военна служба", казва Венелин. Бащата Иван не бил съгласен със пътуването на сина си. Бил патриотично настроен и смятал, че войната идва за всички българи, а не само за тези, които не могат да се откупят. Може би затова на изпратената в САЩ през 1920 г. снимка на дядо Маню и прабаба Кича прадядо ми Иван липсва", разсъждава правнукът.
След заминаването Маню и съпругата му Райна останали част от хайлайфа на Севлиево - тя не работела, свирела на китара, носела широкополи шапки и посещавала партита.
През октомври 1948 г. те получили колет отвъд океана и това била последната вест от Никола и семейството му. Двамата братя такаи не успели да се видят никога - Маню починал през 1972 г. Починала и едната му дъщеря - Кичка. Сега контакт с Брус ще поддържат сестра й, която живее в Габрово със сина си Станислав, и децата на Кичка - Венелин и Светлина. "Родът ни тук е малък - само 17 души, за разлика от американския, който е повече от 50-60 души", казва Венелин. Някои вече не живеели в България. "Дали пък прадядо ми Никола не повлече крак по света", размишлява Венелин.
Когато се озовава в Америка, Никола бил 17-18-годишен. Полека стъпва на краката си, а после сключва брак с Гертруде.
"През 2002 г. успяхме да установим контакт с най-големия му син Джери. През пролетта на 2004 г. във Варна ни гостува един от синовете му - Брус. Заведохме го да види и една от фамилните къщи в Севлиево. Посещението му трая само три дни, но и това време бе достатъчно, за да се види, че кръвта вода не става", казва Венелин.
Българите отдавна искали да открият американските си братовчеди. Веднага след 1990 г. пратили писмо, но без успех. "Чичо ми Никола, кръстен на баща си, получил едно писмо на български, но го изхвърлил, понеже не успял да го преведе. Допреди няколко години останалата част от семейството не знаеше това", разказва по-късно Брус.
След време братовчедка му започнала търсене по интернет. Така се стига до публикацията в "24 часа" през 2002 г., която помогнала да стигнат до част от истината.
"Тъкмо се запалих, и кореспонденцията ни внезапно прекъсна", разказва Брус Иваноф. Не знаел причината и малко се тревожел какво се е случило с роднините в България. "През 2005 г. информационните технологии ми се изсмяха в лицето. Бях им се предоверил и сметнах за разточителство да правя хартиен архив. "Гръмна" харддискът и всичко, което бе там, пропадна безвъзвратно. Загубих и контактите с Брус и Кони", разкрива причината за мълчанието Венелин.
Радва се, че братовчед му Брус е поел инициативата в свои ръце. Причината е, че през септември му предстои ново пътуване до България. Бизнесът му бил свързан с предмети на ортодоксалната църква, разкрива братовчед му Венелин. "Явно има търсене на такава стока. В София той има добри познати в средите на изкуството, които изпълняват негови поръчки. Изнася реплики", казва Венелин.
