петък, 5 ноември 2010 г.


“24 часа” събра Брус от Помпано бийч и Венелин от Варна

Галерия с изображения
Публикувана: Сряда, 1-ви Септември 2010, автор(и): Алeксeния Димитрова; прочитания: 1415; коментари: 1

Голямото семейство на българския внук Брус Иваноф (с раираната риза на първи ред), щастливо, че е открило братовчеда Венелин във Варна.

Братът на дядо броил наполеони, за да го откупи от служба

Дядо ми Никола Иванов Влаев пристига в Америка от Севлиево в началото на XX в.

По-големият му брат Маню, който останал в България, броил наполеони, за да го откупи от военна служба.

По обясними причини през 1947 г. дядо Никола прекъснал всички контакти със семейството си в България.

Много години по-късно, през 2002 г., чрез един списък, публикуван в "24 часа", българските братовчеди успяха да ни намерят. Това беше суперизненада и голяма радост за нас, защото отдавна търсехме подробности за семейството на дядо в България.

През 2004 г. пристигнах във Варна, за да се запозная с българските си роднини. Това бе незабравимо преживяване.

През 2004 г. обаче връзката внезапно прекъсна. Опитах многократно да я възстановя, но без успех.

Надявам се да ми помогнете да възстановя контактите.

Брус Иваноф, Флорида, САЩ

Американец кръсти имейла си "обичам rakyia"

Aмериканец кръсти имейл адреса си iloverakyia@ - обичам ракия, след като с помощта на "24 часа" 2 пъти за 8 години откри роднините си в България. Последният път - преди дни във Варна.

"Ама че изненада. Аз съм човекът, когото търсите. За втори път след 2002 г. "24 часа" ни помага да се съберем с американските ни братовчеди." Това са първите думи на 62-годишния Венелин Василев, когото откриваме във Варна по молба на братовчед му Брус Иваноф от Помпано Бийч, Флорида.

Венелин си припомня, че през 2002 г. "24 часа" публикува няколко списъка на хора от цял свят, които търсят роднините си в България. С тях неочаквано сложихме началото на популярната рубрика за намиране на хора. В един от списъците сестрата на Венелин - Светлина, която живее в Свиленград, видяла, че се издирват живи роднини на дядо им Маню в България. Не била много изненадана - всички в семейството знаели, че по-малкият му брат Никола е емигрирал в Америка.

"Не очаквах, че някой изобщо ще ми отговори. Бе толкова приятна изненада", казва американката Кони, която започнала търсенето още през 2000 г. Няколко години по-късно братовчед й Брус пристигнал, за да се запознае с тях.

Семействата и от двете страни на океана пазели десетки пожълтели снимки и писма. Брус разказва, че след емиграцията дядо му Никола живеел в Уискънсин. Работел в железниците, но успоредно с това имал ферма. Родили му се 7 деца, от които имал 35 внуци. През 1946 г. фамилията се преселила в Орегон.

"Дядо Никола бе много мил и внимателен човек. Работеше здраво и правеше всичко за доброто на семейството си", казва внукът. Починал от пневмония през 1960 г. "Бях 10-годишен, но си спомням прекрасната му градина с домати в задния двор и красивите рози в предния. Всяка вечер пийваше по чаша червено вино и свиреше на нещо подобно на флейта, което бе донесъл от България", казва Брус. По-късно научил, че това е кавал.

Баща му Джералд - един от синовете на Никола, винаги бил горд с българските си корени. "Често говореше за важността на България в историята.

Когато пораснах, и аз започнах да се интересувам", казва внукът.

В началото на 90-те г. майка му и баща му дошли в България за 2 седмици. "След завръщането им моят интерес се засили, но все удрях на камък. Когато открихме Венелин, разбрахме, че истинската ни фамилия е Влаев", разказва Брус.

Интересът му към България се пренесъл и в имейл адреса му, който съдържа израза "обичам ракия" на английски. "Когато дойдох за първи път в България, открих ракията и реших да ползвам думата. Знаех, че всеки ще пита какво означава това, а аз ще почна да разказвам за гостуването. В родината на дядо бях като у дома", споделя американецът.

Венелин от своя страна разказал на американските братовчеди, че общият им прадядо Иван Влаев от Севлиево бил заможен човек. Къщата им била в центъра на града. Срещу нея се намирала пекарната на семейството, която след 1944 г. била национализирана.

Венелин не си спомня прадядо си Иван, а баба си Кича - смътно. "Съдейки по единствената снимка, достигнала до мен, прадядо ми бил суров балканджия, а жена му Кича - властна жена. Толкова властна, че след години дори синът й Маню не е можел да живее с нея под един покрив", казва Венелин.

Той си спомня, че изпращали него и сестра му Светлина да носи храна на прабаба Кича. "Влизахме в един голям двор, почти в центъра на Севлиево, вървяхме по широка пътека и стигахме до неголяма къща вдъното на двора. Вратата прискърцваше и се появяваше една много стара баба. Толкова стара, че ни побиваха тръпки от страх! Към нас тя се отнасяше високомерно. Почти не ни говореше. Не съм сигурен, че е била наясно кои сме. Нито майка ми, нито леля ми говореха за тези си дядо и баба", разказва Венелин.

Дядо му Маню и баба му Райна живеели в къща, долепена до старото управление на милицията. "Мястото бе тайнствено. Голям, сенчест двор, дървени порти, чардаци и мирис на нещо старо. Във входното антре бяха изправени китарата на баба и един грамофон с огромна фуния. Колко съм искал да си поиграя с него!", разказва Венелин.

Освен къщите, нивите и лозята в Севлиево, семейството притежавало и най-голямата фурна в града. Това помогнало на Иван да даде добро образование на синовете си Никола и Маню. "Дядо Маню бе природно интелигентен и образован човек. Владееше писмено и говоримо френски. Дори фронтовите му бележки върху едно войнишко тефтерче са на френски. Бил началник на пощите в Пловдив, София и др.", разказва внукът.

Тъкмо Маню финансирал брат си Никола, за да замине за Франция. Целта била да избегне фронта, защото бил почти на възраст за мобилизация. "Успял да го откупи от военна служба", казва Венелин. Бащата Иван не бил съгласен със пътуването на сина си. Бил патриотично настроен и смятал, че войната идва за всички българи, а не само за тези, които не могат да се откупят. Може би затова на изпратената в САЩ през 1920 г. снимка на дядо Маню и прабаба Кича прадядо ми Иван липсва", разсъждава правнукът.

След заминаването Маню и съпругата му Райна останали част от хайлайфа на Севлиево - тя не работела, свирела на китара, носела широкополи шапки и посещавала партита.

През октомври 1948 г. те получили колет отвъд океана и това била последната вест от Никола и семейството му. Двамата братя такаи не успели да се видят никога - Маню починал през 1972 г. Починала и едната му дъщеря - Кичка. Сега контакт с Брус ще поддържат сестра й, която живее в Габрово със сина си Станислав, и децата на Кичка - Венелин и Светлина. "Родът ни тук е малък - само 17 души, за разлика от американския, който е повече от 50-60 души", казва Венелин. Някои вече не живеели в България. "Дали пък прадядо ми Никола не повлече крак по света", размишлява Венелин.

Когато се озовава в Америка, Никола бил 17-18-годишен. Полека стъпва на краката си, а после сключва брак с Гертруде.

"През 2002 г. успяхме да установим контакт с най-големия му син Джери. През пролетта на 2004 г. във Варна ни гостува един от синовете му - Брус. Заведохме го да види и една от фамилните къщи в Севлиево. Посещението му трая само три дни, но и това време бе достатъчно, за да се види, че кръвта вода не става", казва Венелин.

Българите отдавна искали да открият американските си братовчеди. Веднага след 1990 г. пратили писмо, но без успех. "Чичо ми Никола, кръстен на баща си, получил едно писмо на български, но го изхвърлил, понеже не успял да го преведе. Допреди няколко години останалата част от семейството не знаеше това", разказва по-късно Брус.

След време братовчедка му започнала търсене по интернет. Така се стига до публикацията в "24 часа" през 2002 г., която помогнала да стигнат до част от истината.

"Тъкмо се запалих, и кореспонденцията ни внезапно прекъсна", разказва Брус Иваноф. Не знаел причината и малко се тревожел какво се е случило с роднините в България. "През 2005 г. информационните технологии ми се изсмяха в лицето. Бях им се предоверил и сметнах за разточителство да правя хартиен архив. "Гръмна" харддискът и всичко, което бе там, пропадна безвъзвратно. Загубих и контактите с Брус и Кони", разкрива причината за мълчанието Венелин.

Радва се, че братовчед му Брус е поел инициативата в свои ръце. Причината е, че през септември му предстои ново пътуване до България. Бизнесът му бил свързан с предмети на ортодоксалната църква, разкрива братовчед му Венелин. "Явно има търсене на такава стока. В София той има добри познати в средите на изкуството, които изпълняват негови поръчки. Изнася реплики", казва Венелин.

понеделник, 25 август 2008 г.



Венелин Василев


К Р Е П О С Т Н О
И
П О С Е Л И Щ Н О С Т Р О И Т Е Л С Т В О
В
Б Ъ Л Г А Р И Я
ПРЕЗ
А Н Т И Ч Н О С Т Т А
И
С Р Е Д Н О В Е К О В И Е Т О


В А Р Н А


февруари, 1 9 9 8 – август, 2008





Настоящата студия Крепостно и поселищно строителство в България през античността и средновековието следва принципите на интердисциплинарно проучване, използвайки данни от широк кръг исторически дисциплини – историческа география, тракология, археология и етнология. Създадена е на базата на архив, включващ исторически и археологически изследвания, проверени и обобщени данни от изследователи на регионалната история, както и сведения от частни лица, за които историята е съдържателно хоби. Част от изнесените на страниците на този труд сведения, са резултат от мои изследвания. Категорично съм избягвал ползването на легенди, предания, митове и други източници от такъв характер, чието съществуване в историческото минало по нашите земи не е категорично и научно доказано. В българската историография досега не е правен опит за представяне пред читателите на систематизиран справочник на поселищата, историческите и археологически артефакти, останали на територията на днешните български земи, базиран основно на наличните писмени свидетелства.
Структурата на изложението е организирана на административно-географски принцип. Въведени са всички съществуващи към настоящия момент населени места, съобразно административното деление на страната, като е посочена областта, общината и уточняващо местоположението съседно населено място. Дадено е кратко описание на географското разположение на обекта на изследване, като за ориентири са използвани добре известни съседни географски и административни обекти. Етнодемографските процеси, протичали през вековете на територията на днешна България, са най-точно отразени в данните за възникването, съществуването и изчезването на поселищата. Добавени са данни за изчезнали, напуснати и унищожени селища, съществували в различни периоди от нашата история, за които има проверени исторически сведения. Голяма част от изчезналите населени места не са обособени в самостоятелни статии, а са включени в описанията на по-значимите от тях административни единици или исторически обекти, тъй като сведенията за тях са фрагментарни и косвени, в повечето случаи.
Второто направление в студията е изследване имената на поселищата в различните периоди на тяхното съществуване и е свързано с нарастналия интерес на изследователите в тази насока. Отразените вариантни имена са уточнени в процеса на изследванията на хроники и документи от античността и средновековието, както и от съвременни публикации. В скоби е посочена годината, века или периода, през който са носили съответното име. Съставните и присъединени към основното населено място обекти, са посочени отделно.
Изследваният период е огромен – от дълбоката древност – до края на късното средновековие. Историческите обекти и събития са хронологически интерпретирани, с кратко описанието и по схема, която се използва широко в този вид литература, така че не би затруднила читателя. По-старал съм се възможно най-пълно да проследя динамиката в развитието на изследвания обект през различните епохи, като данните, поместени в студията, са проверени и са изключително резултат от исторически, археологически или краеведчески изследвания. Използвани са и значителен брой антични и средновековни литературни извори на информация. В това отношение достоверността на изнесеното на следващите страници не подлежи на съмнение, въпреки че винаги могат да се появят нови факти, които да наложат корекции в някои от тезите. Има и спорни моменти – дати, имена на крепости и географски обекти от античността и средновековието, които не са окончателно неуточнени. Опитал съм се, доколкото това е било възможно, да дам своя принос в локализацията и историческата интерпретация на част от тях. Редица въпроси остават неизяснени, но нека не забравяме, че историческата наука е изключително динамична и постоянно ни предоставя нови данни и факти, които ни карат да преосмисляме досегашните си становища. Това ми дава сериозно основание да не считам работата си по настоящия труд за окончателно приключена.
В син курсив са посочени географските обекти, които имат отношение към разработваната тема, а в червен са отразени имената на изчезнали, заличени или изоставени населени места. По същия начин съм отбелязал и обектите от античността и средновековието, с неуточнена локализация.
Погледнато от друг аспект, двутомникът е една ужасяваща статистика на унищоженото величие на България. Имаше моменти, в които задачата беше практически неизпълнима – при завладяването на страната ни в края на ХІV век и особено по време на 482-годишното робство, нашествениците са се постарали да унищожат всичко, свързано със съществувалата българска държава и българската народност, лишавайки народа ни от исторически свидетелства и историческа памет.
Студията е предназначена за широк кръг читатели. Включени са исторически сведения, за които се знае твърде малко и то - само от определен кръг специалисти в областта на историята. Статиите са съставени възможно най-кратки и отразяват само най-същественото, пропускайки подробностите за изследвания обект.
Надявам се, че съм допринесъл за историческата реконструкция на съществувалата през вековете поселищна и крепостна система по българските земи.

Електронното издание дава прекрасната възможност за търсене по признак – нещо, което е недостижимо при книжния вариант.
Ще бъда благодарен на читателите, които влязат във връзка с мен и приведат свои доводи за уточняване на спорни или неизяснени моменти, свързани с българската история и настоящия труд.


Авторът
Варна,
август, 2008 година

e-mail: venelin_vasilev@abv.bg




АБАЗКО СЕЛО / ВЕЛИКО ТЪРНОВО / ЗЛАТАРИЦА /
Вариантни имена: Абас кьой /1860/; Абазко село;
■ Изселено през 1877 година, по време на Освободителната война.

АБДАР РАХМАН / ВАРНА /
Вариантни имена: Абдар рахман /1676/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на тогавашната кааза Варна.
■ Фигурира в регистрите от 1676 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АБДИ ДОГУ / ДОБРИЧ /
Вариантни имена: Абди доги /1676/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на тогавашната кааза Хаджи Огли Пазари /дн. област Добрич/.
■ Фигурира в регистрите от 1676 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АБДУР РАХМАН АШЪКЛАР / ВАРНА /
Вариантни имена: Рахман Ъшкалар /1573/; Абдуррахман ашъклар /1836/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на тогавашната кааза Варна.
■ Фигурира в регистрите от 1836 година.
■ Не е локализирано. Изселено.

АБЛАНИЦА / ЛОВЕЧ / ЛОВЕЧ /
Вариантни имена: Араплии; Хараплийту /1852/; Абланица /1863/;
■ Разположено на 11 клм Ю от Ловеч и на 17 клм от Троян, в Троянския проход.
■ Фигурира в регистрите от 1479 година.
■ На 500 метра СЗ от селото има запазени останки от късносредновековна крепост.
■ Селището е ислямизирано в края на ХVІІІ век.

АБЛАНИЦА / ПАЗАРДЖИК / ВЕЛИНГРАД /
Съставено от много малки махали: махала Блатачица /1975/; махала Магерови /1975/; Цветино /1975/;
Вариантни имена: 1. Абланица – Ablan Nitsa /рим./; Абланица /1975/;
2. махала Блатачица – Блатачица;
3. махала Магерови – Магерови /З от Велинград и ЮИ от Абланица/;
4. Цветино – Цветино;
■ Разположено З от Велинград, на левия бряг на река Абланица.

АБЛАНИЦА / БЛАГОЕВГРАД / ХАДЖИДИМОВО /
Вариантни имена: Абланица;
■ Разположено на 21 клм ИЮИ от Гоце Делчев, в подножието на рида Дъбраш.

АБЛОВЕЦ / ПЛЕВЕН /
Вариантни имена: Абловец;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на дн. област Плевен. Има данни за съществуването му до 1876 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АБРИТ / ДОБРИЧ / КРУШАРИ /
Присъединено: Благовец
Вариантни имена: 1. Абрит – Залдапа; Абрициум /251/; Абдал ахат; Абдул Ехат;
Абтаат; Аптаат; Абрит /1942/;
2. Благовец – Хаджи кьой /1676/;
■ Разположено СЗ от Генерал Тошево, близо до границата с Румъния. В периода 1913-1940 година е румънска територия.
■ В посока село Добрин, върху хълм, дълъг 1200 и широк 500 метра, със стръмни 45 метра скло-нове към И, С и СЗ, в м. Калето, на площ от 35 ха, има останки от основаната през втората половина на ІV век много голяма късноантична крепост Залдапа /Зелдепа, Зелдипас, Зардапа, Зандапа, Залдава, Зелпа, Абтаатско кале, Абтаат кале, Къз кале, Добрин кале, Хисар кале/. Разположена е в Ю част на хълма, на мястото на по-старо тракийско селище и е просъществувала около 250 години, до 594 година. Крепостна стена, дълга 2050 и дебела 2.2-3.8 метра, е имало само от Ю страна. Извънкрепостни квартали е имало в С част на полуострова, както и в И и З част на долината, под крепостта. В края на ХІХ век от трите главни порти /С, ЮИ и ЮЗ/, двете второстепенни и 32 кули, е била запазена частично, на височина над 2 метра, само С порта. Регистрирана е активност и в периода Х–ХI век, когато крепостта носи името Девебейско кале. Разкрити са останките от базилика, с размери 101 х 18 метра и раннохристиянска църква с размери 27 х 16 метра, изградена в края на V и началото на VІ век. Извън крепостта, в СЗ подножие, е разкрито много голямо, двуетажно водохранилище, свързано с таен проход, широк и висок по 3 метра, изсечен в скалите. Датировката на водното съоръжение е втората четвърт на ІV век.
■ В землището е минавал римски каменен път от Марцианопол към Исакча /Румъния/.
■ До кв. Благовец /бившето село Благовец/, има следи от антично селище.
■ Близо до античната крепост са запазени и останки от средновековен некропол.
■ През 251 година до селото се води битка между войските на римляни и готи.

АВЛИ, град / около СТАРА ЗАГОРА /
Вариантни имена: Авли /1049/; Афли /1153/; Еулуй /1206/; Ховли; Хавли /1493/; Хоули /1493/;
■ Нелокализиран голям средновековен град, разположен на около 17 клм И от Сливен и от село Сотиря, в самото подножие на Стара планина и И от планинското й разклонение Гребенец. В града е имало “течаща вода, а С от него – висока планина”. Другите средновековни сведения сочат, че е бил С от дн. село Тополчане и З от Марашкия проход.
■ През пролетта на 1049 година на постоянен лагер до града са установени войските на печенежския вожд Кеген.
■ Според регистрите, към 1529 година градът все още е съществувал.
■ Възможно е да става въпрос за една от двете средновековни крепости до село Асеновец /Сливен–Нова Загора/.

АВРАДАЛИИ / СРЕДНА ГОРА /
Вариантни имена: Аврадалии;
■ Селище от турската епоха, разположено близо до Сопот.
■ До селото има останки от античната крепост Самородното кале.
■ Селището не е локализирано. Изчезнало.

АВРАМИТЕ, махала / ЛОВЕЧ / ТРОЯН / РОГУЛЯТ /
Вариантни имена: Рогулят;
■ Разположена СИ от Рогулят.

АВРАМОВО / БЛАГОЕВГРАД / ЯКОРУДА /
Образувано през 1955 година от махалите: Аврамови колиби, Хърльова, Планкова, Требова
Вариантни имена: 1. Аврамово – Аврамово;
2. махала Аврамови колиби – Аврамови колиби;
3. махала Хърльова – Хърльова;
4. махала Планкова – Планкова;
5. махала Требова – Требова;
■ Разположено З от Велинград.
■ Образувано през 1955 година от сливането на посочените махали.
■ Чисто българо-мохамедански махали през 1877 година.

АВРАМОВО / КЪРДЖАЛИ / АРДИНО /
Вариантни имена: Ибрахимлер /1912/; Аврамово /1934/;
■ Разположено ЗСЗ от Кърджали, на З бряг на язовир Кърджали, С от водослива на река Арда в язовира.

АВРАМОВСКИ ПРОХОД, проход / СТАРА ПЛАНИНА /
Вариантни имена: Мокренски проход; Аврамовски проход;
■ Дълъг е 10 клм и трасира между Ямбол и Котел, в ниската част на Стидовската Стара планина.

АВРЕН / ВАРНА / АВРЕН /
Вариантни имена: Ак виран /1573,1626-1676/; Аврен /1857/; Момино /1935/; Аврен /1964/;
■ Разположено на 32 клм ЮЗ от Варна, на Ю склон на Авренското плато /Момино плато/.
■ Фигурира в регистрите от 1573 година.
■ В землището на селото има тракийски могилен некропол.
■ В пещера до селото има останки от скален манастир.
■ В посока Белослав, над Граджанската отбрана и над скалите, има останки от тракийската крепост Ак веран, съществувала през новожелязната, ранновизантийската и средновековната епоха /V-ІІІ в.пр.н.е.-ХІV век/.
■ До селото има средновековен християнски некропол.
■ В м. Селището има останки от средновековна църква.
■ В посока Белослав, в м. Кишешлик /Кешишлик/, под скалите, има запазени останки от ранновизантийско и средновековно селище.
■ Под селото, в м. Кишешлик, е бил разположен средновековният манастир Благовещение.

АВРЕН / КЪРДЖАЛИ / КРУМОВГРАД /
Вариантни имена: Аврен;
■ Разположено на 20 клм Ю от Крумовград, на С склон на рида Мъгленик.
■ До селото има тракийски надгробни могили.
■ В околностите има запазени останки от шест славянски некропола.
■ В землището на селото има запазени останки от средновековни крепост и некропол.
■ През 1913 година в м. Думанлъ, разположена на 5 клм Ю от селото, турците избиват 42 българки, които бягат от близкото село Манастир. В същата местност извира река Крумовица /Дълбокото дере, Авренска река/.
■ До Освобождението е турско село.

АВУЗЛАР / СИЛИСТРА / ТУТРАКАН /
Вариантни имена: Авузлар /1676/;
■ Селище от турската епоха, разположено около Тутракан.
■ Фигурира в регистрите от 1676 година.
■ Не е локализирано.

АГАТОВО / ГАБРОВО / СЕВЛИЕВО /
Вариантни имена: Агатува /ХV в./; Ага кьой /1791/; Агатово;
■ Фигурира в регистрите от ХV век.
■ Разположено Ю от Деветашкото плато, на 22 клм СЗ от Севлиево.

АГАЧЛАР / ЯМБОЛ /
Вариантни имена: Агачалар /1635/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на дн. област Ямбол.
■ Фигурира в регистрите от 1635 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АГЛИКИНА ПОЛЯНА, местност / СТАРА ПЛАНИНА /
Вариантни имена: Агликина поляна;
■ Разположена в Елено-Твърдишката Стара планина, З от прохода Вратник, на 38 клм СЗ от Сливен, на площ 4 ха. Хайдушко сборище от турската епоха.

АГЛЪ / БУРГАС / КАМЕНО / РУСОКАСТРО /
Вариантни имена: Аглъ /1830/;
■ Селище от турската епоха, съществувало през 1830 година около Русокастро.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АГУДЧЪК / ДОБРИЧ /
Вариантни имена: Агудчък /1573/;
■ Селище от турската епоха на територията на тогавашната кааза Хаджи Оглу Пазари /дн. област Добрич/.
■ Фигурира в регистрите от 1573 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АДАЛИМАН / БУРГАС / ПРИМОРСКО /
Вариантни имена: Адалиман /ХVІІІ в./;
■ Селище от ХVІІІ век, разположено на Черно море, на 5 клм Ю от Приморско, в залива Атлиман.
■ Не е локализирано. Изчезнало.