понеделник, 25 август 2008 г.



Венелин Василев


К Р Е П О С Т Н О
И
П О С Е Л И Щ Н О С Т Р О И Т Е Л С Т В О
В
Б Ъ Л Г А Р И Я
ПРЕЗ
А Н Т И Ч Н О С Т Т А
И
С Р Е Д Н О В Е К О В И Е Т О


В А Р Н А


февруари, 1 9 9 8 – август, 2008





Настоящата студия Крепостно и поселищно строителство в България през античността и средновековието следва принципите на интердисциплинарно проучване, използвайки данни от широк кръг исторически дисциплини – историческа география, тракология, археология и етнология. Създадена е на базата на архив, включващ исторически и археологически изследвания, проверени и обобщени данни от изследователи на регионалната история, както и сведения от частни лица, за които историята е съдържателно хоби. Част от изнесените на страниците на този труд сведения, са резултат от мои изследвания. Категорично съм избягвал ползването на легенди, предания, митове и други източници от такъв характер, чието съществуване в историческото минало по нашите земи не е категорично и научно доказано. В българската историография досега не е правен опит за представяне пред читателите на систематизиран справочник на поселищата, историческите и археологически артефакти, останали на територията на днешните български земи, базиран основно на наличните писмени свидетелства.
Структурата на изложението е организирана на административно-географски принцип. Въведени са всички съществуващи към настоящия момент населени места, съобразно административното деление на страната, като е посочена областта, общината и уточняващо местоположението съседно населено място. Дадено е кратко описание на географското разположение на обекта на изследване, като за ориентири са използвани добре известни съседни географски и административни обекти. Етнодемографските процеси, протичали през вековете на територията на днешна България, са най-точно отразени в данните за възникването, съществуването и изчезването на поселищата. Добавени са данни за изчезнали, напуснати и унищожени селища, съществували в различни периоди от нашата история, за които има проверени исторически сведения. Голяма част от изчезналите населени места не са обособени в самостоятелни статии, а са включени в описанията на по-значимите от тях административни единици или исторически обекти, тъй като сведенията за тях са фрагментарни и косвени, в повечето случаи.
Второто направление в студията е изследване имената на поселищата в различните периоди на тяхното съществуване и е свързано с нарастналия интерес на изследователите в тази насока. Отразените вариантни имена са уточнени в процеса на изследванията на хроники и документи от античността и средновековието, както и от съвременни публикации. В скоби е посочена годината, века или периода, през който са носили съответното име. Съставните и присъединени към основното населено място обекти, са посочени отделно.
Изследваният период е огромен – от дълбоката древност – до края на късното средновековие. Историческите обекти и събития са хронологически интерпретирани, с кратко описанието и по схема, която се използва широко в този вид литература, така че не би затруднила читателя. По-старал съм се възможно най-пълно да проследя динамиката в развитието на изследвания обект през различните епохи, като данните, поместени в студията, са проверени и са изключително резултат от исторически, археологически или краеведчески изследвания. Използвани са и значителен брой антични и средновековни литературни извори на информация. В това отношение достоверността на изнесеното на следващите страници не подлежи на съмнение, въпреки че винаги могат да се появят нови факти, които да наложат корекции в някои от тезите. Има и спорни моменти – дати, имена на крепости и географски обекти от античността и средновековието, които не са окончателно неуточнени. Опитал съм се, доколкото това е било възможно, да дам своя принос в локализацията и историческата интерпретация на част от тях. Редица въпроси остават неизяснени, но нека не забравяме, че историческата наука е изключително динамична и постоянно ни предоставя нови данни и факти, които ни карат да преосмисляме досегашните си становища. Това ми дава сериозно основание да не считам работата си по настоящия труд за окончателно приключена.
В син курсив са посочени географските обекти, които имат отношение към разработваната тема, а в червен са отразени имената на изчезнали, заличени или изоставени населени места. По същия начин съм отбелязал и обектите от античността и средновековието, с неуточнена локализация.
Погледнато от друг аспект, двутомникът е една ужасяваща статистика на унищоженото величие на България. Имаше моменти, в които задачата беше практически неизпълнима – при завладяването на страната ни в края на ХІV век и особено по време на 482-годишното робство, нашествениците са се постарали да унищожат всичко, свързано със съществувалата българска държава и българската народност, лишавайки народа ни от исторически свидетелства и историческа памет.
Студията е предназначена за широк кръг читатели. Включени са исторически сведения, за които се знае твърде малко и то - само от определен кръг специалисти в областта на историята. Статиите са съставени възможно най-кратки и отразяват само най-същественото, пропускайки подробностите за изследвания обект.
Надявам се, че съм допринесъл за историческата реконструкция на съществувалата през вековете поселищна и крепостна система по българските земи.

Електронното издание дава прекрасната възможност за търсене по признак – нещо, което е недостижимо при книжния вариант.
Ще бъда благодарен на читателите, които влязат във връзка с мен и приведат свои доводи за уточняване на спорни или неизяснени моменти, свързани с българската история и настоящия труд.


Авторът
Варна,
август, 2008 година

e-mail: venelin_vasilev@abv.bg




АБАЗКО СЕЛО / ВЕЛИКО ТЪРНОВО / ЗЛАТАРИЦА /
Вариантни имена: Абас кьой /1860/; Абазко село;
■ Изселено през 1877 година, по време на Освободителната война.

АБДАР РАХМАН / ВАРНА /
Вариантни имена: Абдар рахман /1676/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на тогавашната кааза Варна.
■ Фигурира в регистрите от 1676 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АБДИ ДОГУ / ДОБРИЧ /
Вариантни имена: Абди доги /1676/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на тогавашната кааза Хаджи Огли Пазари /дн. област Добрич/.
■ Фигурира в регистрите от 1676 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АБДУР РАХМАН АШЪКЛАР / ВАРНА /
Вариантни имена: Рахман Ъшкалар /1573/; Абдуррахман ашъклар /1836/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на тогавашната кааза Варна.
■ Фигурира в регистрите от 1836 година.
■ Не е локализирано. Изселено.

АБЛАНИЦА / ЛОВЕЧ / ЛОВЕЧ /
Вариантни имена: Араплии; Хараплийту /1852/; Абланица /1863/;
■ Разположено на 11 клм Ю от Ловеч и на 17 клм от Троян, в Троянския проход.
■ Фигурира в регистрите от 1479 година.
■ На 500 метра СЗ от селото има запазени останки от късносредновековна крепост.
■ Селището е ислямизирано в края на ХVІІІ век.

АБЛАНИЦА / ПАЗАРДЖИК / ВЕЛИНГРАД /
Съставено от много малки махали: махала Блатачица /1975/; махала Магерови /1975/; Цветино /1975/;
Вариантни имена: 1. Абланица – Ablan Nitsa /рим./; Абланица /1975/;
2. махала Блатачица – Блатачица;
3. махала Магерови – Магерови /З от Велинград и ЮИ от Абланица/;
4. Цветино – Цветино;
■ Разположено З от Велинград, на левия бряг на река Абланица.

АБЛАНИЦА / БЛАГОЕВГРАД / ХАДЖИДИМОВО /
Вариантни имена: Абланица;
■ Разположено на 21 клм ИЮИ от Гоце Делчев, в подножието на рида Дъбраш.

АБЛОВЕЦ / ПЛЕВЕН /
Вариантни имена: Абловец;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на дн. област Плевен. Има данни за съществуването му до 1876 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АБРИТ / ДОБРИЧ / КРУШАРИ /
Присъединено: Благовец
Вариантни имена: 1. Абрит – Залдапа; Абрициум /251/; Абдал ахат; Абдул Ехат;
Абтаат; Аптаат; Абрит /1942/;
2. Благовец – Хаджи кьой /1676/;
■ Разположено СЗ от Генерал Тошево, близо до границата с Румъния. В периода 1913-1940 година е румънска територия.
■ В посока село Добрин, върху хълм, дълъг 1200 и широк 500 метра, със стръмни 45 метра скло-нове към И, С и СЗ, в м. Калето, на площ от 35 ха, има останки от основаната през втората половина на ІV век много голяма късноантична крепост Залдапа /Зелдепа, Зелдипас, Зардапа, Зандапа, Залдава, Зелпа, Абтаатско кале, Абтаат кале, Къз кале, Добрин кале, Хисар кале/. Разположена е в Ю част на хълма, на мястото на по-старо тракийско селище и е просъществувала около 250 години, до 594 година. Крепостна стена, дълга 2050 и дебела 2.2-3.8 метра, е имало само от Ю страна. Извънкрепостни квартали е имало в С част на полуострова, както и в И и З част на долината, под крепостта. В края на ХІХ век от трите главни порти /С, ЮИ и ЮЗ/, двете второстепенни и 32 кули, е била запазена частично, на височина над 2 метра, само С порта. Регистрирана е активност и в периода Х–ХI век, когато крепостта носи името Девебейско кале. Разкрити са останките от базилика, с размери 101 х 18 метра и раннохристиянска църква с размери 27 х 16 метра, изградена в края на V и началото на VІ век. Извън крепостта, в СЗ подножие, е разкрито много голямо, двуетажно водохранилище, свързано с таен проход, широк и висок по 3 метра, изсечен в скалите. Датировката на водното съоръжение е втората четвърт на ІV век.
■ В землището е минавал римски каменен път от Марцианопол към Исакча /Румъния/.
■ До кв. Благовец /бившето село Благовец/, има следи от антично селище.
■ Близо до античната крепост са запазени и останки от средновековен некропол.
■ През 251 година до селото се води битка между войските на римляни и готи.

АВЛИ, град / около СТАРА ЗАГОРА /
Вариантни имена: Авли /1049/; Афли /1153/; Еулуй /1206/; Ховли; Хавли /1493/; Хоули /1493/;
■ Нелокализиран голям средновековен град, разположен на около 17 клм И от Сливен и от село Сотиря, в самото подножие на Стара планина и И от планинското й разклонение Гребенец. В града е имало “течаща вода, а С от него – висока планина”. Другите средновековни сведения сочат, че е бил С от дн. село Тополчане и З от Марашкия проход.
■ През пролетта на 1049 година на постоянен лагер до града са установени войските на печенежския вожд Кеген.
■ Според регистрите, към 1529 година градът все още е съществувал.
■ Възможно е да става въпрос за една от двете средновековни крепости до село Асеновец /Сливен–Нова Загора/.

АВРАДАЛИИ / СРЕДНА ГОРА /
Вариантни имена: Аврадалии;
■ Селище от турската епоха, разположено близо до Сопот.
■ До селото има останки от античната крепост Самородното кале.
■ Селището не е локализирано. Изчезнало.

АВРАМИТЕ, махала / ЛОВЕЧ / ТРОЯН / РОГУЛЯТ /
Вариантни имена: Рогулят;
■ Разположена СИ от Рогулят.

АВРАМОВО / БЛАГОЕВГРАД / ЯКОРУДА /
Образувано през 1955 година от махалите: Аврамови колиби, Хърльова, Планкова, Требова
Вариантни имена: 1. Аврамово – Аврамово;
2. махала Аврамови колиби – Аврамови колиби;
3. махала Хърльова – Хърльова;
4. махала Планкова – Планкова;
5. махала Требова – Требова;
■ Разположено З от Велинград.
■ Образувано през 1955 година от сливането на посочените махали.
■ Чисто българо-мохамедански махали през 1877 година.

АВРАМОВО / КЪРДЖАЛИ / АРДИНО /
Вариантни имена: Ибрахимлер /1912/; Аврамово /1934/;
■ Разположено ЗСЗ от Кърджали, на З бряг на язовир Кърджали, С от водослива на река Арда в язовира.

АВРАМОВСКИ ПРОХОД, проход / СТАРА ПЛАНИНА /
Вариантни имена: Мокренски проход; Аврамовски проход;
■ Дълъг е 10 клм и трасира между Ямбол и Котел, в ниската част на Стидовската Стара планина.

АВРЕН / ВАРНА / АВРЕН /
Вариантни имена: Ак виран /1573,1626-1676/; Аврен /1857/; Момино /1935/; Аврен /1964/;
■ Разположено на 32 клм ЮЗ от Варна, на Ю склон на Авренското плато /Момино плато/.
■ Фигурира в регистрите от 1573 година.
■ В землището на селото има тракийски могилен некропол.
■ В пещера до селото има останки от скален манастир.
■ В посока Белослав, над Граджанската отбрана и над скалите, има останки от тракийската крепост Ак веран, съществувала през новожелязната, ранновизантийската и средновековната епоха /V-ІІІ в.пр.н.е.-ХІV век/.
■ До селото има средновековен християнски некропол.
■ В м. Селището има останки от средновековна църква.
■ В посока Белослав, в м. Кишешлик /Кешишлик/, под скалите, има запазени останки от ранновизантийско и средновековно селище.
■ Под селото, в м. Кишешлик, е бил разположен средновековният манастир Благовещение.

АВРЕН / КЪРДЖАЛИ / КРУМОВГРАД /
Вариантни имена: Аврен;
■ Разположено на 20 клм Ю от Крумовград, на С склон на рида Мъгленик.
■ До селото има тракийски надгробни могили.
■ В околностите има запазени останки от шест славянски некропола.
■ В землището на селото има запазени останки от средновековни крепост и некропол.
■ През 1913 година в м. Думанлъ, разположена на 5 клм Ю от селото, турците избиват 42 българки, които бягат от близкото село Манастир. В същата местност извира река Крумовица /Дълбокото дере, Авренска река/.
■ До Освобождението е турско село.

АВУЗЛАР / СИЛИСТРА / ТУТРАКАН /
Вариантни имена: Авузлар /1676/;
■ Селище от турската епоха, разположено около Тутракан.
■ Фигурира в регистрите от 1676 година.
■ Не е локализирано.

АГАТОВО / ГАБРОВО / СЕВЛИЕВО /
Вариантни имена: Агатува /ХV в./; Ага кьой /1791/; Агатово;
■ Фигурира в регистрите от ХV век.
■ Разположено Ю от Деветашкото плато, на 22 клм СЗ от Севлиево.

АГАЧЛАР / ЯМБОЛ /
Вариантни имена: Агачалар /1635/;
■ Селище от турската епоха, разположено на територията на дн. област Ямбол.
■ Фигурира в регистрите от 1635 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АГЛИКИНА ПОЛЯНА, местност / СТАРА ПЛАНИНА /
Вариантни имена: Агликина поляна;
■ Разположена в Елено-Твърдишката Стара планина, З от прохода Вратник, на 38 клм СЗ от Сливен, на площ 4 ха. Хайдушко сборище от турската епоха.

АГЛЪ / БУРГАС / КАМЕНО / РУСОКАСТРО /
Вариантни имена: Аглъ /1830/;
■ Селище от турската епоха, съществувало през 1830 година около Русокастро.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АГУДЧЪК / ДОБРИЧ /
Вариантни имена: Агудчък /1573/;
■ Селище от турската епоха на територията на тогавашната кааза Хаджи Оглу Пазари /дн. област Добрич/.
■ Фигурира в регистрите от 1573 година.
■ Не е локализирано. Изчезнало.

АДАЛИМАН / БУРГАС / ПРИМОРСКО /
Вариантни имена: Адалиман /ХVІІІ в./;
■ Селище от ХVІІІ век, разположено на Черно море, на 5 клм Ю от Приморско, в залива Атлиман.
■ Не е локализирано. Изчезнало.